По никое време реших, че ще представя Ръмжащата Котка. За всички, които мислят, че е китайки стил, няма нищо общо. Това е курс по самозащита, който смятам за полезен за трениращите бойни изкуства.
Просто на мен РМ-КЕТ (RMCAT-Rocky Mountain Combat Applications Training-http://www.rmcat.com/index.html) ми звучи като "ръмжаща котка" и така наричам цялата система. Свиквайте, в този постинг така ще говоря за целият курс, който за съжаление не съм изкарал. Все пак ми харесва, че системата, рекламирана като "основаваща се на реалността самозащита" използва упражненията си, за да постигне цел, която за мен се връзва идеално с философията на бойните изкуства. Честно казано, от собствените си практически и теоретични познания, както и обсъждането с колеги, които пък имат повече опит от мен, смятам, че целта на системата определено е смислена и важна при подготовката за реални приложения на наученото в залата.
Така, накратко целта на курса се състои в обучението на хората да функционират правилно при условията на адреналинов излишък. Повечето хора, които са се били, знаят за какво говоря, като плисне адреналина, множество хора забравят и техники, и тактики, след което закономерно ги бият. Авторът пък е известен с книгите си по темата, а по време на курса пуска човек с максимум протектори срещу студентите, които могат да си го бият колкото искат и да си пробват техниките.  Споменах ли, че човекът напада с максимум агресия и е желателно да се махнеш от пътя на връхлитащата грамада протектори? Впрочем, доколкото разбрах, травмите не са много, но адреналиновата инжекция се осигурява. Предполагам, че вероятно напомня на бой срещу надрусан опонент, една от най-сложните задачи в практическите приложения на бойните изкуства, заедно с множеството опоненти и оцеляването срещу оръжие.
В крайна сметка, след курса повечето хора са свикнали да реагират адекватно под напрежение. Това е цялата история, просто да не сте в ролята на онзи, който забравил техниките и ял съответното дърво. Цялата цел на практическата самозащита е да не сте в неговата роля, така че се сещате защо смятам курса за полезен. Иначе да си спомниш наученото в залата под сериозно напрежение звучи просто, но ако сте го правили и наистина ви е просто, значи сте таланти, имате добър учител или сериозен практически опит. Въпросът е, че практическият опит в бойните приложения на изкуството е свързан с рискове като попадане в болница, в морга, в пандиз и на все такива лоши места, при това с продължителен престой.
Ако искате да постигнете адекватно реагиране обаче, без това няма как да минете. Или ви трябва имитация на реалността, която е толкова близко, че практическид а не се различава, или самата реалност. Е, Ръмжащата котка ви дава възможността да се възползвате от първата опция, с което си спестявате риска от попадането на гореспоменатите лоши места. Разни майстори на това с адекватното реагиране му викат да имаш "дух като луна", но предпупреждават, че ако има вълнение, не работи и трябва да се научиш да се справяш с вълнението. Те по принцип препоръчват медитация, но според  мен Ръмжащата котка е е по-универсална и по-лесна за асимилиране от съвременните хора. Трябва да помедитирам над това!
За вашите медитации препоръчвам и статиите на Пейтън Куин (http://www.rmcat.com/page16.htm). Приятно четене, а който не чете английски, просто губи. За момента не знам да са правени преводи, но ако  намеря такива, ще променя тази част от поста!

Успех с този блог ти желая!
Дано вълнуващите се от бойни изкуства коментират тук, и да обменяте ценни съвети и идеи...
Аз лично не се вълнувам от тази тема толкова...
А може би трябва...
Все пак самозащитата е с универсално приложение- необходима е на всеки човек, но сигурно малцина я владеят (както трябва).

Поздрави от мен... :)*

Самозащитата и бойните техники са различни неща, техниката е просто "последно средство", ако всичко друго се е провалило:). Ако обаче си търсиш боя, грубо казано, колкото и да си опитен/а в мелетата, на улицата си има начини за изравняване на силите, така че накрая всеки намира това, което търси:)!

Така е!

Здрасти! Наистина най-трудното е да запазиш хладнокръвие :-)) (иначе после става кърваво).
Едно време, когато кръчмите в София бяха около 15, а местното мъжко население повече и без никакво забавление, си организирахме турнири от типа "ти мене уважаваш ли ме?", въпрос, който беше предпоставка за последвалото меле.
Точнов тези мелета се изгражда хладнокръвието. Бият те, биеш и накрая все нещо научаваш! (ако не друго, то поне да носиш на бой:-))
Източната философия на бойните изкуства не е насочена към агресията, а срещу нея. И това е красивото! Не зная обаче, доколко многото техники са приложими при масов бой. Имам предвид следния пример: по време на втората световна война, елитна японска дивизия, състояща се от майстори на местните традиционни бойни спортове е била размазана от американска дивизия, състояща се от ячки бели и черни момчета.
Много са красиви източните спортове, но са трудно приложими при мелета, където няма никакви правила.
Убеден съм, че има и майстори, които могат да противодействат и на повече хора, но те не са като тези по филмите!
Твоят блог ме спечели и ще му идвам на гости!!
Успех!

Това било спортно влияние, казаха ми, че самите китайци в Китай тренирали как се поразяват силно ограничен брой цели, но го тренирали по цяла тренировка върху дървета, стълбове, чували, манекени и в спаринг (с дозиран контакт), защото целта им не е да се бият красиво, а да обезвредят опонента:).
Очаквам бъдещите ти коментари с нетърпение, явно си човек с практически опит, което пак според източните (и западните) бойни учения е важно поне колкото теоретичната подготовка:)!

Оооо, споко, ще има :-))

Кой друг да пише в блог по бойни изкуства, ако не хора с пракически опит:)? Разчитам да има:)!

създадени за отбрана

Спсобността да ги приложиш е това, за което става въпрос в курса на Ръмжащата котка. Ако е нещо друго, поясни.

ueddikrnnjzmij <a href=http://onlineoldnavycouponcodes555.tumblr.com/post/8037823489/exactly-why-store-at-the-old-navy-store>old navy in store coupon</a> sfpTfttnawl

I recently came across your site and have been reading along. I thought I could leave my first comment. I don’t know what to say except that I have enjoyed reading what you all have to say…